Свързваща се лингвална фиксираща тел със свързващи подложки, обикновено наричана свързани лингвални фиксатори или фиксирани лингвални фиксатори, е критичен ортодонтски апарат, използван за дългосрочно-задържане след активно ортодонтско лечение. Неговата основна функция е да стабилизира подреждането на зъбите, предотвратявайки рецидив на предно струпване, ротация или разстояние чрез поддържане на позиции след-лечението.
Структурно той се състои от два ключови компонента: тънка метална тел и интегрирани свързващи подложки. Жицата, обикновено изработена от термично{1}}неръждаема стомана (диаметър 0,028"-0,032") или TMA сплав -несъдържаща никел (0,027" дебелина), е проектирана да се адаптира към лингвалните контури на предните зъби. Свързващите подложки-често са фолиева мрежа или персонализирани структури от композитна смола- прикрепени към телта за подобряване на здравината на връзката със светлинно полимеризираща се дентална смола .
Клинично той е свързан предимно с лингвалните (от страната на езика) повърхности на предните зъби, като обикновено се простира от куспида до куспида (3-3) както в горната, така и в долната челюст. Поставянето използва директни или индиректни техники за свързване, със стриктна изолация, за да се гарантира качество на адхезията. Неговите ключови предимства включват превъзходна естетика (скрита от погледа), липса на зависимост от съответствието на пациента и стабилно задържане.
Трябва да се отбележи, че правилната техника на залепване е от решаващо значение за избягване на разлепване или счупване-често срещани режими на повреда, съобщавани в клиничната практика. Пациентите се нуждаят от редовна поддръжка на устната хигиена около уреда и се препоръчват периодични клинични проверки, за да се гарантира целостта на кабела и адхезията на подложката. Предлага се в различни диаметри на телта и конфигурации на подложките, той се използва широко за овладяване на след-ортодонтска нестабилност, особено в случаи на тежка малротация или разширена интеркулинна ширина.